Д-р Снежана Атанасова - Член и Председател на Българската Асоциация на Естетичните Дерматолози BAAD.
Защо се татуираме?
Татуритовките започват с началото на човешката история. Не може да се посочи точна дата, но най-вероятно рисунките върху кожа датират от преди 60 000 години. Най-древните такива са открити при разкопки на Египетските пирамиди. Този вид изкуство е служело не само за красота, но и за принадлежност към дадено племе, и носело съответна магическа сила. Различните народи са имали различни методи на татуиране. Използвали се остриета от камък, кост или глина, те са били основните материални на първобитния художник, рисуващ по кожата. Методът бил изключително болезнен и бавен за изработка. При Индонезийците например татуировките се предават от поколение на поколение.
Предполага се, че думата татуировка произлиза от самоанско или хаитянско наречие и означава „да ударя (маркирам) повторно“. Освен самата рисунка има значение и къде тя се прави, лицето като цяло е винаги на показ, затова в Нова Зеландия хората си татурират маскообразни татуировки наречени Моко. Тези изключителни рисунки служат за бойна украса и са демонстрация на общественото положение и доблестта на този, който ги носи. Образците Моко са толкова индивидуални, че са били прилагани като личен подпис или отпечатък от палец. В началото на миналия век, продаващите на английски мисионери земя маори, подписвали договорите като пресъздавали точно своите маски Моко. В древна Япония жените са изобразявали върху лицата си своето семейно положение, посредством татуировките. Така можело да се познае омъжена или не е тя, дали има деца, колко. Като цяло изкуството на татуировките е започнало с някакви обреди и посвещение, показвало е социалния статус на техния притежател, служели са за наказание и др. За татуиране при славяните се използвали глинени матрици или печати наречени Пинтадера. Тези своеобразни преси с ромбо-меандрови изображения са били крайно необходими в магическия ритуал на култа към плодородието.
Татуиращата машинка се създава през 1891 година от американеца О’Райли , а първият салон за татуировки отваря през 1846г. в Ню Йорк. Клиенти били предимно моряци и войници, които татуирали имената на любимата или жена си, преди да заминат в битка или морски сражения. Лека полека в годините, а и с мощния тласък на поколението от 50-те и 60-те години се появяват все повече татуировчици и желаещи за поставянето им. Така започва съвременната култура на това изкуство, което днес е достатъчно популярно навсякъде. Ако се питаме „Какви хора си правят татуировки?“, то най-точният отговор би бил „всякакви“. Принос затова имат новите технологии. Tattoo-машинките в наши дни са значително по-бързи и безболезнени от своите примитивни прадеди от кост и камък. Хората си правят рисунки свързани с важно събитие в техния живот, сватба, раждане или друго. Голям процент от татуиралите се предприемат подобно действие още в тийнейджърските си години, което в последствие с оказва не до там подходящо и започват да търсят начини за премахването им. Всички искат това да стане максимално бързо, и безболезно. За щастие в наши дни съществуват най-иновативни методи за премахването на татуировките и перманентен грим, посредством – лазерите! Те са иновативен начин за премахване на нежелани татуировки и перманентен грим, същевременно достатъчно ефективен метод и постигане на най-добри резултати.
Дерматологичен център Атадерма, предлага най-доброто решение за момента на световния пазар – лазерът PicoSure. Той е първият пикосекунден лазер, който се справя с дори упорито за отстраняване мастило. Премахва всички цветове, включително червено, оранжево и жълто, работи с вече обработвани татуировки. Лазерната процедура е толкова резултатна, че може да се постигне желаният ефект с минимум процедури. Разликата с традиционните Q-switch лазери, които разчитат на фотодермалното действие и загряват пигмента в заобикалящата тъкан, е че PicoSure лазерите работят с проблемната тъкан, посредством ултра-къси импулси, които карат мастилата в кожата да се разпаднат до частици и да бъдат изхвърлени в последствие.
Коментар